поизтощавало

Речник на българския език

1. поизтощавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтощавало е производна форма на поизтощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтощавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтощавало е производна форма на поизтощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизтощавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизтощавало е производна форма на поизтощавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизтощавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизтощавало е производна форма на поизтощавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).