поизтощавал

Речник на българския език

1. поизтощавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтощавал е производна форма на поизтощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтощавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтощавал е производна форма на поизтощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизтощавал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтощавал е производна форма на поизтощавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизтощавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтощавал е производна форма на поизтощавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).