поизтезавало

Речник на българския език

1. поизтезавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтезавало е производна форма на поизтезавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтезавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтезавало е производна форма на поизтезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизтезавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизтезавало е производна форма на поизтезавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизтезавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизтезавало е производна форма на поизтезавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).