поизтегнело

Речник на българския език

1. поизтегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтегнело е производна форма на поизтегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизтегнело е производна форма на поизтегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).