поизтегнели

Речник на българския език

1. поизтегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизтегнели е производна форма на поизтегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизтегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизтегнели е производна форма на поизтегна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).