поизтегнало

Речник на българския език

1. поизтегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтегнало е производна форма на поизтегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизтегнало е производна форма на поизтегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).