поизтегнал

Речник на българския език

1. поизтегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтегнал е производна форма на поизтегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтегнал е производна форма на поизтегна (мин. деят. св. прич. м. р.).