поизтегляло

Речник на българския език

1. поизтегляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтегляло е производна форма на поизтеглям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизтегляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизтегляло е производна форма на поизтеглям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизтегляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизтегляло е производна форма на поизтеглям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизтегляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизтегляло е производна форма на поизтеглям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).