поизтеглял

Речник на българския език

1. поизтеглял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтеглял е производна форма на поизтеглям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтеглял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтеглял е производна форма на поизтеглям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизтеглял — мин. деят. св. прич. м. р.

поизтеглял е производна форма на поизтеглям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизтеглял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтеглял е производна форма на поизтеглям (мин. деят. несв. прич. м. р.).