поизтеглел

Речник на българския език

1. поизтеглел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизтеглел е производна форма на поизтегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизтеглел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизтеглел е производна форма на поизтегля (мин. деят. несв. прич. м. р.).