поизсушал

Речник на българския език

1. поизсушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсушал е производна форма на поизсуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизсушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизсушал е производна форма на поизсуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).