поизстържело

Речник на българския език

1. поизстържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизстържело е производна форма на поизстържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизстържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизстържело е производна форма на поизстържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).