поизстържел

Речник на българския език

1. поизстържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизстържел е производна форма на поизстържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизстържел е производна форма на поизстържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).