поизстудил

Речник на българския език

1. поизстудил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизстудил е производна форма на поизстудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстудил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизстудил е производна форма на поизстудя (мин. деят. св. прич. м. р.).