поизстискала

Речник на българския език

1. поизстискала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизстискала е производна форма на поизстискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизстискала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизстискала е производна форма на поизстискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизстискала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизстискала е производна форма на поизстискам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поизстискала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизстискала е производна форма на поизстискам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).