поизпяло

Речник на българския език

1. поизпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпяло е производна форма на поизпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпяло е производна форма на поизпея (мин. деят. св. прич. ср. р.).