поизпъстрял

Речник на българския език

1. поизпъстрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъстрял е производна форма на поизпъстрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпъстрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъстрял е производна форма на поизпъстрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизпъстрял — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпъстрял е производна форма на поизпъстрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизпъстрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпъстрял е производна форма на поизпъстрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).