поизпържил е

Речник на българския език

1. поизпържил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпържил е е производна форма на поизпържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпържил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпържил е е производна форма на поизпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).