поизпреварил си

Речник на българския език

1. поизпреварил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпреварил си е производна форма на поизпреваря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпреварил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпреварил си е производна форма на поизпреваря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).