поизпреварил е

Речник на българския език

1. поизпреварил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпреварил е е производна форма на поизпреваря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпреварил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпреварил е е производна форма на поизпреваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).