поизпреварило

Речник на българския език

1. поизпреварило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпреварило е производна форма на поизпреваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпреварило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпреварило е производна форма на поизпреваря (мин. деят. св. прич. ср. р.).