поизпреварил

Речник на българския език

1. поизпреварил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпреварил е производна форма на поизпреваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпреварил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпреварил е производна форма на поизпреваря (мин. деят. св. прич. м. р.).