поизпреварели

Речник на българския език

1. поизпреварели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизпреварели е производна форма на поизпреваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизпреварели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизпреварели е производна форма на поизпреваря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).