поизпреварел

Речник на българския език

1. поизпреварел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпреварел е производна форма на поизпреваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпреварел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпреварел е производна форма на поизпреваря (мин. деят. несв. прич. м. р.).