поизпреварвало

Речник на българския език

1. поизпреварвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпреварвало е производна форма на поизпреварвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпреварвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпреварвало е производна форма на поизпреварвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизпреварвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпреварвало е производна форма на поизпреварвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизпреварвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизпреварвало е производна форма на поизпреварвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).