поизпреварвал

Речник на българския език

1. поизпреварвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпреварвал е производна форма на поизпреварвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпреварвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпреварвал е производна форма на поизпреварвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизпреварвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпреварвал е производна форма на поизпреварвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизпреварвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпреварвал е производна форма на поизпреварвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).