поизпратил е

Речник на българския език

1. поизпратил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпратил е е производна форма на поизпратя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпратил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпратил е е производна форма на поизпратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).