поизпратило

Речник на българския език

1. поизпратило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпратило е производна форма на поизпратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпратило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпратило е производна форма на поизпратя (мин. деят. св. прич. ср. р.).