поизпратил
1.
поизпратил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизпратил
е производна форма
на поизпратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизпратил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизпратил
е производна форма
на поизпратя (мин. деят. св. прич. м. р.).