поизпратело

Речник на българския език

1. поизпратело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпратело е производна форма на поизпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпратело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизпратело е производна форма на поизпратя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).