поизпрало

Речник на българския език

1. поизпрало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпрало е производна форма на поизпера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпрало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпрало е производна форма на поизпера (мин. деят. св. прич. ср. р.).