поизпрал

Речник на българския език

1. поизпрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпрал е производна форма на поизпера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпрал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпрал е производна форма на поизпера (мин. деят. св. прич. м. р.).