поизпитах

Речник на българския език

1. поизпитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поизпитах е производна форма на поизпитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поизпитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поизпитах е производна форма на поизпитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).