поизпита

Речник на българския език

1. поизпита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизпита е производна форма на поизпитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизпита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизпита е производна форма на поизпитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизпита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизпита е производна форма на поизпитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизпита — мин. страд. прич. ж. р.

поизпита е производна форма на поизпия (мин. страд. прич. ж. р.).