поизпил си

Речник на българския език

1. поизпил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпил си е производна форма на поизпия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпил си е производна форма на поизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).