поизпиляло

Речник на българския език

1. поизпиляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпиляло е производна форма на поизпиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпиляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизпиляло е производна форма на поизпиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).