поизпило е

Речник на българския език

1. поизпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпило е е производна форма на поизпия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпило е е производна форма на поизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).