поизпило

Речник на българския език

1. поизпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпило е производна форма на поизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпило е производна форма на поизпия (мин. деят. св. прич. ср. р.).