поизпилите

Речник на българския език

1. поизпилите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поизпилите е производна форма на поизпиля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поизпилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

поизпилите е производна форма на поизпия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).