поизпил

Речник на българския език

1. поизпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпил е производна форма на поизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпил е производна форма на поизпия (мин. деят. св. прич. м. р.).