поизпиел

Речник на българския език

1. поизпиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпиел е производна форма на поизпия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпиел е производна форма на поизпия (мин. деят. несв. прич. м. р.).