поизпи

Речник на българския език

1. поизпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизпи е производна форма на поизпия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поизпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизпи е производна форма на поизпия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).