поизперяло

Речник на българския език

1. поизперяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизперяло е производна форма на поизпера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизперяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизперяло е производна форма на поизпера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).