поизперял

Речник на българския език

1. поизперял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизперял е производна форма на поизпера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизперял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизперял е производна форма на поизпера (мин. деят. несв. прич. м. р.).