поизостанало е

Речник на българския език

1. поизостанало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизостанало е е производна форма на поизостана (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизостанало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизостанало е е производна форма на поизостана (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).