поизносил е

Речник на българския език

1. поизносил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизносил е е производна форма на поизнося (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизносил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизносил е е производна форма на поизнося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).