поизморил

Речник на българския език

1. поизморил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизморил е производна форма на поизморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизморил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизморил е производна форма на поизморя (мин. деят. св. прич. м. р.).