поизмокряха

Речник на българския език

1. поизмокряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизмокряха е производна форма на поизмокрям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизмокряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поизмокряха е производна форма на поизмокрям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).