поизмокрят

Речник на българския език

1. поизмокрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизмокрят е производна форма на поизмокрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизмокрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизмокрят е производна форма на поизмокря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).