поизмокрило

Речник на българския език

1. поизмокрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизмокрило е производна форма на поизмокря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизмокрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизмокрило е производна форма на поизмокря (мин. деят. св. прич. ср. р.).